Световно признатият български художник Правдолюб Иванов се завръща в DOT Sofia с две постоянни творби, които кореспондират със сайт спесифик архитектурата на сградата. Монументът "Паметник на незнайната перачка", разположен в градината на ресторант КОМАТ и скулптурата на покрива на DOT Sofia - светещата табела FORM-FROM-FORM, променят средата, отнасяйки се с уважение и любопитство към историята на един вечно променящ се градски район. Монументът "Паметник на незнайната перачка", кинетичната скулптура FORM-FROM-FORM и картината "Изучаване на тайния език на пандемията" са творби на Правдолюб Иваное с публичен достъп в една от големите частни колекция със съвременно българско изкуство DOT Sofia Art Collection.
Разговаряме с Правдолюб Иванов на фона на разноцветни легени, чиито наниз художникът е нарекъл "Паметник на незнайната перачка". След специфичната му инсталация през септември, монументът вече е постоянна част от колекцията с публичен достъп DOT Sofia Art Collection. Как се стигна дотук?
П.И.: Творбата е показана за първи път през 2005 г. в Люксембург с малко по-различна носеща конструкция. Легените всеки път са различни, а събирането на 150-200 бройки е сложна работа, колкото и да изглежда лесно. Събирам ги по цвят и по форма, а в случая обиколих доста магазини - включително поръчвах от електронни магазини във Варна и Сливен. Когато пристигнат, често цветовете се оказват други и в отговор чувам: "Е, какво ви интересува цветът?!" Това всъщност е основната идея :) Голяма епопея! Събирани са около половин година и действително всеки път цветовете са различни.
Едно от нещата, които впечатляват хората, е 10-метровата височина. Другото е този импозантен размер, съчетан с нещо много делнично и много крехко, нетрайно. Това беше и идеята. Има две много хубави реакции, събрани от хора извън полето на изкуството. Едната беше на младо момче от инсталационния екип, който въпреки че беше наясно с работата, когато я видя възклина: „Ама, това наистина са легени!“. Другата реакция беше на една жена от кухнята на КОМАТ, която ме попита каква е идеята. Аз от своя страна я попитах на какво й напомня, защото е най-добре тя да реши какво е за нея. Отговори ми, че й напомня за времето, в което са нямали пералня. В този момент името на твобрата – „Паметник на незнайната перачка“, предизвика истински ентусиазъм :)) Спонтанните реакции за мен са много ценни, защото те са и много точни спрямо това, което съм искал да направя.
От Люксембург до градината на КОМАТ. Има ли подмяна на идеята, освен подмяната на съдове?
П.И. В Люксембург до голяма степен работата беше сайт спесифик, свързана с особеностите на мястото. Бяха ме поканили преди изложбата да видя мястото и да предложа идеи. Докато се разхождахме из парка на Люксембург, който е изключително красив, си мислех, че няма нужда от никакво изкуство. По алеите имаше стендове с фотографии от началото на 19 век, представящи как е изглеждал града от това конкретно място – той изглеждаше по същия начин! Единствената разлика бяха перачките по реката – тези жени вече ги нямаше или най-малкото не перяха на реката. Това някак не беше достатъчно за работата и се опитах да разбера повече за града. Люксембург е имал особен династичен произход, не е имало кръвопролития, но е бил и често завземан. И тъй като в Европа навсякъде са се водили битки и има толкова много паметници на незнайни войни, реших да направя “Паметник на незнайната перачка”. И това не е просто скулптура, която да сложиш някъде - трябва да има вода, река, както и да е свързана със средата.
А каква е връзката на монумента с DOT Sofia и района около Женския пазар?
П.И. За мен е важно да има референция към мястото. Ако се разходите по пазара, ще видите “малки фрагменти” от моята работа. Нещо повече, някои от легените са купени от там. Другото интересно нещо, което знам от историята на този район е, че всъщност Женският пазар пресича по диагонал един квартал от успоредни улици. На това място в древността всъщност е имало река – днес тя може би е вкарана в тръби или е изчезнала. Дори крепостта на древна Сердика е правоъгълник с пресечен ъгъл, именно заради тази река. Интересен факт е, че в София има седем реки, като много от тях са под улиците. Така че в цялата ситуация на пазара има дори и река – задължителен елемент за присъствието на “Паметника на незнайната перачка” :)
Правдолюб Иванов в DOT Sofia, на фона на Монумента на незнайната перачка.
Как бихте представили скулптурата на дете?
П.И. Децата гледат много повече от възрастните – те са чувствителни към това, което виждат, възрастните често търсят без да гледат. Днес все повече държа работите ми да са отворени към интерпретация. Едно време настоявах хората да ги разбират точно както аз искам. Но изкуството е повече гора, отколкото градина с оформени храстчета.
Имам някакъв спомен, че купчините легени са ме впечатлявали в детството, но тази кула наистина е свързана с перачките в Люксембург, а вече - с Женския пазар. Правенето на изкуство е криволинейна дейност. Някакви връзки в мозъка се случват между това, което си ти и това, което си видял – спомени, мисли, наблюдения… Може би с това се доближава до поезията, до тези странни връзки, които невинаги са ясни, понякога дори се появяват постфактум…
Разхождайки се из центъра на Стара София, виждаме освен върха на Перачката, и червена светеща табела, която се подава от покрива на DOT Sofia. Как възникна идеята за създаването й?
П.И. През 2012 г. ми писаха от Рига с покана за участие в квадринале на скулптурата. И тъй като скулптурата работи с форма, се роди идеята за една светеща табела като на безиностанция или верига супермаркети - FORM-FROM-FORM. Исках да направя работа с форма, играеща с форма. Самата табелка с надписа е манипулирана, така че при въртене да се получава перспективна несигурност и дори, в коя посока се върти.
Много съм щастлив, че и двете работи са в DOT Sofia, както и че двете се виждат от далеч. Ако се разходите пеша от Халите по трамвайната линия, ще видите колко ясно се отличава върха на Перачката, както и така наречената табела – интересното е, че от далече изглежда по-голяма, отколкото на покрива на сградата!
Това търсен ефект ли е?
П.И. Нямаше как да го предвидя, но правих предварителни дигитални проекти и те изглеждаха идентични със снимката, която направих след монтажа на табелата. Пратих я на архитектите на DOT Sofia – I/O Architects, за да видим дали ще познаят коя е истинската :)
Тази работа, макар да не е сайт спесифик, работи с формата, както прави изкуството по принцип. Самата сграда на апартхотела DOT Sofia е толкова необичайна и отвъре, и отвън, така че има някаква референция към архитектурата, която пък от своя страна се занимава основно с форми и пространства. Щастлив съм, че инвеститорът Панчо Георгиев и арх. Георги Кътов и арх. Вяра Желязкова направиха всичко възможно тези две работи да са тук. Целият процес е съвместна работа и желание на хора, които се оказват съмишленици. Оказал съм се в точния момент на точното място с точните хора. Това за мен е късмет!
Кога беше първата ви среща с DOT?
П.И. Работата ”Изучаване на тайния език на пандемията“, която присъства в DOT Sofia Art Collection, е създадена през пандемията. Това беше и периодът, в който се запознахме с Панчо Георгиев чрез моята галеристка - Веселина Сариева. Тя ме извади от състоянието, в което бях изпаднал на фона на цялата ситуация… Тогава се появиха колекционери, които търсеха работи, съдържащи в себе си пандемичното време.
В работата ми има нещо ръкотворно…, няма център…, хаотична и нервна, състояние, което исках да предам. До голяма степен творбата е свързана с листовките, които се появиха под формата на упътване как да си мием ръцете. Започнах да събирам тези “ръководства”. Прочие, самите те са правени от художници и илюстратори. И разглеждайки ги - ако се абстрахираме от това, че са ръководства - в много от тях откриваме някаква нежност, напомняща по-скоро за докосване. Други приличат на позиции за измъчване или като упътване за ръкопашен бой. Казах си, че би било интересно да бъдат извадени като отделни фрагменти. Третата идея в работата ми ”Изучаване на тайния език на пандемията“, разбира се е жестомимичният език и знаците.
Изкуството ли се променя спрямо пространството или средата се адаптира към една творба?
П.И. Това е сложен въпрос. От една страна изкуството черпи от особеностите на средата. Това не е точно адаптация, по-скоро рефлективен механизъм. Адаптацията означава да станеш незабележим, a изкуството е по-скоро диалог със средата. От друга страна средата включва и хората, които биват развълнувани, вдъхновени, предизвикани да реагират – всичко това е част от емоционалния регистър на общуването. И това всъщност е най-ценното в изкуството. Има едно движение на мислене, действие, енергия. Имах възможност да видя как хората реагират и на сградата, и на работите.
Ако трябва да опишете DOT Sofia с една дума, как бихте го описали?
П.И. Смятам, че за България това е изключително място. Иска ми се повече хора да имат възможност да се запознаят и с интериора. Това е учебник по съвременност.
xxx
DOT Sofia е хотел за градско настаняване с впечатляваща фасада от кортен-стомана в духа на квартала, където се намира - Женски пазар и историческия център на София, превърнал се днес в мултижанров, непрестанно променящ се район. Хотелът заявява своето място тук смело, но и с уважение към културното наследство и общността. Оригиналната сайт спесифик сграда на DOT Sofia е носител на някои от най-престижните архитектурни награди в България и бързо успява да събуди интереса на световни издания и платформи за висок клас настаняване. Хотелът разполага с 10 дизайнерски апартамента, всеки с минималистична елегантност, и впечатляващ пентхаус, чиято тераса е най-голямата частна руфтоп тераса в града. Тихият лукс на изчистеното пространство е съчетан с произведения на емблематични представители на съвременното българско изкуство. Разполагането на изкуство в архитектурно пространство е дългогодишна мечта на създателите на DOT Sofia, самите запалени колекционери. Частната им колекция DOT Sofia Art Collection включва знакови произведения от утвърдени художници като Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Стефан Николаев, Лъчезар Бояджиев, както и на изгряващи артисти като Руди Нинов, Камен Стоянов, Мария Налбантова и много други. Творбите са разположени в бутиковите апартамента на хотела и в пространствата му със свободен посетителски достъп. Сградата и интериорът на DOT Sofia са естествен хабитат за съвременното българско изкуство, отправяйки покана за една необикновена среща със световно признати български художници.