Разговаряме с българо-френския художник Стефан Николаев, който пристига в София на 13 юни за BLACK DOTS – арт вечеря с авторска намеса. Интимното гастрономическо събитие е рядка възможност за личен досег до таланта на световно разпознаваемия автор и неговото изкуство.
Здравейте, Стефан! Къде Ви откриваме днес?
Днес съм в Париж, в моя дом и частично студио, в което работя. Намира се в така нареченият централен парижки район – любимото ми място. Радвам се, че в момента съм тук, тъй като напоследък пътувам много и рядко имам тази възможност. Наслаждавам се и на хубавото време днес :)
Допълват ли се София и Париж, между които поделяте своето време?
Роден съм и съм израснал в София, но имам и френско гражданство, което беше някак естествено след 40 години живот във Франция. На времето София беше мястото, от което заминах, а Париж – бъдещето, развитието и образованието, което желаех. Не помня кой беше казал, че човек без минало няма бъдеще, днес като по чудо имам и двете, което смятам за голяма привилегия, за която дори не съм мечтал преди 30 години.
От 2007 г. до днес пътувам ежемесечно до София и работя в ателието ми, което за мое щастие, ( дали и за тяхно не съм сигурен :) се помещава в Марков Студио в Требич. Огромен шанс за мен е да мога да работя там, а хората и изобщо уникалният им екип са основен вектор за моето развитие, така София се оказа за мен важен продукционен център. От истинско значение са и корените, които създават усещане за уют, но и мотивират за работа, с близки хора за създаване на проекти, които силно се развиха в България през последните години. Първоначално започнахме съвместна бурна дейност с Веселина Сариева (Sarieva/Gallery) която продължава с бързите характерни за Sarieva/Gallery темпове, а в последствие и с DOT Sofia, която колекция и арт програма Веселина курира. Животът в града се промени доста от 80-те насам. Промени се и геополитическия климат, и днес София и Париж изпълват живота ми, допълвайки се хармонично.
Изследвате често понятията време, смърт, живот - ексистенциални теми, но и страхове… Кои са най-ярките символи във Вашата работа до момента?
Дори и абстрактна и съвсем отдалечена на пръв поглед от проблемите на света, работата на всеки автор отразява случващото се в него. Художникът, като всеки един творец – било то писател и режисьор, фатално пресъздава света, който вижда. Ние не го измисляме наново, а говорим за това, което ни обгражда. То минава през така наречената "призма", което е в известен смисъл клише, но върши работа и излиза от нея разкрасено или погрознено. За мен темите, които са важни, са естествено, темите за житейското спокойствие и неспокойствие, за промените на света, за това как реагираме на неща, които понякога са доста елементарни.
В последно време се опитвам да се посветя на по-спокойна работа, което обаче не се оказа никак лесно. В творбата Deadline, която беше направена през Пандемията, виждаме "the dead of deadline" или края на крайните срокове, краят на очевидни грешки в социален, политически или частен план. Тоест, дали може да живеем по друг начин, дали може да живеем малко по-безгрижно, тъй като може би нищо друго няма значение… Едно такова глобално събитие не променя ежедневието на автора, който така или иначе е затворен в своето ателие, но то пренарежда приоритетите, променя поглед върху моменти, които са били стресови и концепцията за живота изобщо. Серията натюрморти започна в този период – сякаш това беше едно ново начало, в което се връщах към елементарите неща (ябълка, чаша, кана и т.н.), с които творчеството работи. Сведох работата си до първичните жанрове – портрет, голо тяло, натюрморт, пейзаж. Казах си "ок, започвам всичко отново"! :)
Deadline е разположена в минималистичния интериор на ресторант КОМАТ
Какво превръща DOT в ДОМ (играта на думи препраща към едноименната изложба на Sarieva/Gallery през 2023) за Ваши изложби? Или казано по друг начин - как се свързвате с мястото?
Веселина Сариева ме запозна с Панчо Георгиев (създател на DOT Sofia) преди години, още когато DOT Sofia беше само мечта. Говорили сме неведнъж за сградата с него и Веселина… Когато работиш по проект, който не е само хотел, ресторант или галерия, той наистина става дом. Играта на думи DOT / ДОМ е уш правописна грешка, но тя създава идеята за среда – лична, но и споделена с другите през емоциите. Сградата е енигматична. В България и в София трябва да се правят повече такива проекти, а не само това, което познавахме до скоро. Години наред наблюдавахме една ужасна саморазправа с пейзажа в София, а и в цялата страна. Безобразна простащина, която безскруполни псевдо-инвеститори продаваха като « архитектура » и за съжаление не беше овладяна в 90-те че и след това. Днес има много повече разбиране за това колко важен пост заема архитекта в едно населено място, че нещата трябва да бъдат красиви, а не само евтини. В този ред на мисли за мен беше голямо удоволствие и чест да участвам със Sarieva/Gallery на откриването на DOT Sofia с тази първа моя изложба там… И до днес оставаме много свързани със сградата – мои работи останаха в Dot Sofia Art Collection, разположени както в сградата, така и в ресторанта. В създаването на DOT Sofia има голяма инвестиция на любов и желание, което е да не кажа единственият, но със сигурност по-добрият начин на същестуване.
Cold Bird е част от изложбата ДОМ, представена в DOT Sofia през 2023 г.
На 13 юни предстои ново, по-лично и различно събитие - арт вечерятата BLACK DOTS. Какво трябва да знаем за нея?
На първо място, щастлив съм, че бях поканен за тази колаборация! Вечерята, свързана с автори и художници, които правят намеса в установеното, има дълга история във Франция и други европейски държави, градове. Тук кулинарната част е допълнена или екзалтирана от авторска намеса. Поканата от DOT Sofia Art Collection и ресторант КОМАТ дойде с това намерение.
След дълги разговори реших да създам обект, който трябва да бъде атрактивен, вкусен, също необичаен. Заглавието BLACK DOTS или черни точки е препратка колкото към черният хайвер, толкова и към DOT - точка … Гостите ще бъдат посрещнати с шепа черен хайвер в керамична отливка… отливка на моята ръка. Има голяма дисбаланс между представата за една шепа пълна с нещо – обикновено пълна с трохи или нещо скромно, което е получила или предлага. Тук черния хайвер е обратната, по тъмната, страна на медала. Скъпо, рядко, но за сметка на това малко! :)
Тази артистична намеса споделена с всички гости на вечерята, се превръща в интимно преживяване - всеки получава и отнася нещо лично от автора. КОМАТ ще приложи една по-директна иновативност, която носи духа на непрестанно развиващата се френска кухня ( няма как трябва да отбележим че е най добрата : ), предлагайки като бонус арт обект, с който гостите могат буквално и преносно да си/ми оближат пръстите.
Отливка на ръката на Стефан Николаев, създадена за BLACK DOTS
И все пак - защо именно шепа хайвер?
Има някаква ирония в използването на шепата – признак за скромност, знак, че малкото ни е достатъчно. Нещо, което не бива да забравяме е, че за много народи шепата е първата чиния. В Индия или в Северна Африка хората все още се хранят с ръка. Шепата е първият реципиент, първата възможност на тялото да грабне и задържи нещо, тя остава мерна единица за почти всичко.
Какво храни душата ни днес?
Сложен въпрос. Често мислим, че духовното и нематериалното насищат душите, а реално една хубава и вкусна вечеря с чаша вино храни душата понякога много по-добре. Изкуството ни подхранва да, но ако говорим за тази душа, за която си задаваме толкова въпроси, която се събира в една шепа – тя може би се храни от топлото хубаво слънце, от филия, намазана с масло и мед. от една праскова… Изкуството създава личности, интелект, култура, а душата има нужда от хубаво отношение, любов, споделеност, е и малко черен хайвер. разбира се.
***
Кой е Стефан Николаев -
Стефан Николаев е роден в София през 1970 г. и живее между Париж и София. Завършва Художествената гимназия в София, Парижката академия за изящни изкуства и Уинчестърската школа по изкуства в Англия. Неговото творчество е представяно в редица самостоятелни изложби в престижни галерии. Стефан Николаев е представял България на Венецианското биенале през 2007 г. и е участвал в редица международни биеналета, включително в Гуангджу, Корея, и Лион. Творбите му са част от важни колективни изложби и се намират в значими колекции като K11 MUSEA в Хонконг, Museum Voorlinden в Wassenaar, Vehbi Koç Foundation в Истанбул и Centre de Création Contemporaine Olivier Debré – CCOD в Тур, Франция. Негови произведения са били показвани на арт панаири като Art Basel и FIAC, а през 2004 г. получава наградата за изкуство на ЮНЕСКО на биеналето в Цетине.
BLACK DOTS е реализирана от DOT Sofia Art Collection и ресторант КОМАТ в партньорство със Sarieva/Gallery.
Резерваци: ресторант KOMAT +359 888 117 113