След успеха на СПИРКА СОФИЯ‘70 - изложбата с архивни фотографии на Панайот Бърнев, DOT Sofia Art Collection ще покаже втори фотографски проект от серията, посветена на мултижанровия район около Женски пазар и неговото опознаване. Изложбата СПИРКА СОФИЯ: ПАЗАРНИ ДНИ е фото-репортаж на журналиста Константин Вълков, който документира настоящето на района през своя поглед и търсения. Изложбата е курирана от дългогодишния сътрудник на Константин Вълков - Мариета Ценова, и арт директора на DOT Sofia Art Collection - Веселина Сариева. СПИРКА СОФИЯ: ПАЗАРНИ ДНИ ще бъде в залата на хотел DOT Sofia от 20 ноември до 4 декември и ще може да бъде разгледана с вход свободен. 

Срещаме се с Константин Вълков, който споделя истроията на изложбата – през своя поглед и обектив.  

Бил Мъри, Якудза и Женския пазар

Питаш ме откъде да започнем… Да започнем от Токио. Когато Панчо и Веси ми се обадиха с идеята за тази изложба от поредицата на DOT с документални фото разкази, тъкмо се бях върнал от Токио. Защо Токио? Вeднъж преди години, когато гледах Lost in translation, толкова ми хареса Токио, че по време на първото ми ходене спах в стаята, в която е сниман филма. Подариха ми даже юката (мъжко кимоно), с която Бил Мъри се разхожда във филма. Оттогава се влюбих във филма и в японската фотография като такава. Така от Токио си купих много фотографски книги, които имаха нещо общо - както споделих и на Веси Сариева, бяха много тихи, спокойни, с бледи цветове, меланхолични. Кипух ги в една фотографска книжарница, в която попитах момчето, което продава: "Можеш ли да ми дадеш книгите, които ти харесват и тези, които изобщо не ти харесват?”. Купих си ги набързо, бяхме с Георги Милков и отивахме на една баня, в която го водех – там ходеха само Якудза, японската мафия или казано по друг начин – голи мъже с татуировки :) И така, купих си книгите, които след като се върнах, разгледах много спокойно. Изучавах ги. Бавността беше съчетана във всичко - нищо не се случваше в тези фотографии, бяха много красиви. След това се видях с Веси Сариева и й казах, че така си представям снимките от Женския пазар - бавни, меланхолични. Още първия ден излязох към седем вечерта и разбира се, минах по най-основната първа улица, защото така бях паркирал – улицата с бръснарските магазини, които са над 20 на брой. Снимах, докато си говорех с хората. Когато се върнах вкъщи, установих, че това няма нищо общо с това, което съм обещал на Веси. Бяха малко по-брутални и реалистични, сурови. От там тръгна всичко.

Лили Иванова, фотоапаратът Sigma и Женския пазар

Един ден ми се обажда Андрю Тък, който е главният редактор на Monocle и ми казва: “Искам да снимаме Лили Иванова”. И тъй като познавам изданието, дори съм работил за Monocle, не разбрах защо им е Лили иванова. Той обаче обясни, че правят нова рубрика, която се казва “Иконите” и от всяка страна, която им е интересна, изваждат по една дама или господин, иконични по някакъв начин. Казаха ми, че ще дойде Александър Гонзалес, който в момента е в Австралия, но ще бъде в Истанбул и иска да дойде да я снима. Отидох при Лили Иванова, занесох и Monocle, за да се запознае с концепцията. Тя одобри, разбрахме се с господина, посрещнах го на летището, настаних го и отидохме при Лили Иванова. Беше разчистила всичко и ми каза, че се е подготвила за фотографа, така че да може да си разпъне осветлението и да може да я снима колкото пожелае. Спомням си, че той я попита: „Снимали ли са Ви скоро?“, а тя отговори: “Да, да, имам един календар” и буквално изприпка до мазето с високите токчета, които носеше. Все календара, качи се отново и му ги подари. Календарът беше с фотографии на Васил Каркеланов – естествено, нашият приятел ги погледна и каза: “Ами, тези ще бъдат малко по-други.” Видя един гоблен в хола й, помоли я да застане там като фон, който е достатъчно експресивен. Все още нямаше нито статив, нито осветление. Изведнъж извади от джоба си един малък черен апарат, щракна веднъж, погледна на дисплея и каза: “А, имаме го” и си тръгна. Лили Иванова беше в истински шок. Аз я успокох и уверих, че този човек е фотограф от сериозно издание и не е случаен - в един момент всичко това излезе на две страници в Monocle с нейната една единствена фотография. Свързах се с Гонзалес, защото спешно исках да имам този фотопарат. Каза ми: “Този апарат е изчанчен, не снима – много е особен, не очаквай кой знае какво.” Бях толкова впечатлен, купих си го и започнах да снимам с него - има хилядите кусури, батерията му пада бързо и т.н. Станах обаче фен на Sigma и опитите да прави странни фотоапарати. И така, точно преди тази изложба се виждам с моите приятели Дими Стоянович и Лъчезар Аврамов, който ми казва “Представителят на Sigma е мой приятел и мнгоо иска ти да снимаш с новата Sigma, защото е супер изчанчена. Дори се казва BF - Beautiful Foolishness.” Това си е направо “красива глупотевина”! Казах “да", защото е провокация да снимам нещо ново с нов фотоапарат. Срещнахме се пред нас, този човек отвори багажника си, даде ми я аз отидох директно да снимам.   

Та, провокаците в изложбата бяха тези - първо, че този район по никакъв начин не съм го свързвал нито с детството ми, нито пътяt ми е бил от тук. Аз нямам каквато и да е връзка с тази част на София, което е хубаво - тоест, абсолютно съм безпристрастен. Има провокация и в това да не си супер навътре в техниката, а просто да я изпозлваш за целите.

Фотографът Платон, тореадорът Хуселито и Женския пазар

Истината е, че започнах да снимам заради Платон – американски фотограф, който снимаше политици. И тъй като по това време много се срещах с български политици, Калин Руйчев един ден ми каза „Срещаш всеки ден тези политици – никой не ги снима, няма памет за тях. Защо не започнеш да ги снимаш?“. За щастие имах възможността да снимам много от тях, включително и две изложни – в Двореца и Национална художествена галерия. Всеки, който снима портрети, има стратегия как да навлиза близо до хората.  Стратегията ми за снимане на портрети, ако това е интересно, е корида стратегията - вдъхновена от един мой любим тореадор, който се казва Хоселито и е абсолютно безскрупулен. Когато излезеш на арената всеки бик е нов бик - нито един не излиза по няколко пъти. Самикят бик си прави една зона на сигурност около него , в която да е сигурен, че никой няма да го нападне. Тореадорът действа по същия начин - оглежда територията. Докато има тореадори като Хуселито, който излиза на коридата и директно се хвърля на бика. И мисля, че начинът да снимаш портрет е този - когато човекът застане пред теб, да му навлезеш първоначално малко повече в личното протсранство, за да го стреснеш, а след това да се отдръпнеш. 

Да се върнем на Женския пазар

Има нещо като картографиране, да. Първоначално започнах да минавам в различни часове на деня по едно и също място - седем вечерта, седем сутринта, един на обяд, десет, четири. Първото нещо, което установих е, че има една повтаряемост на сцените в еднаквите часове - тоест, ако отида във вторник в седем вечета и в петък в седем вечерта, срещам едни същи хора, едни и същи нюанси, светлината е една и съща... След това реших да тествам с вътрешен човек - намерих една дама, която живее от много години тук и я помолих тя да ме разведе из нейните си места. Тя ме заведе в магазинчето, в което си купува месо, в едно друго, което не харесва, в трети вътрешен двор, който иска да премахне, в четвърта къща, в която е живеел неин познат и т.н. След това намерих отправна точка църквата и вече си говорих с хората те да ми разкажат къде ходят, какво правят.

Чий е този пазар сега?

Всичко около пазара е мъжко, всичко вътре в пазара е женско. Тоест мъжката енергия е много силна. По тези улици, по които минавам, има категорично присъствие на мъже и липса на жени. Например първата жена, която веднъж, след като много, много снимах и влязох в един ресторант, и се набутах в кухнята им дори - една от фотографиите е на дама, която мие чинии. Това беше първата жена, която за два часа бях видял. Навсякъде вечеряха мъже , на укиците пушеха мъже, караха коли мъже, паркираха мъже.

Имаме любим кадър на дамата с авганките... 

Спомням си, че ме помоли да й ги пазя и аз разбира се, най-неучтиво й казах, че не мога, защото сега снимам такива като нея. Тя се размя... Това беше в онези т.нар. "пазарни дни”, когато пак се опитах да ходя - венъж с жена, веднъж сам самичък, веднъж с друг човек, който ходи на този пазар. Но всъщнист кадрите са повтаряеми, защото продавачите са едни и същи, купувачите също. Тогава срещаш много познати и приятели, които отиват само за пазарните дни, но някак не беше много автентично, защото имаше много външни хора.   

Как ти стои нашата ръждясала фасада на Женския пазар?

Тя винаги е причина за разговор или както казват - topic of conversation. Много интересно, че е страхотен притегателен център  - сега го осъзнавам, като каня гости за изложбата. Защото ако каниш гости за нещо, което ти организираш, в повечето случаи казват: “да, ще дойдем заради теб, защото сме приятели”, “да, ще дойдем, защото темата ни е интересна”, но локациите не са най-притегателното средство. Тук във всяка една покана отговорите сякаш са свързани с мястото. Причината за разговора след поканата е точно тази конкретна сграда. Обикалям и разглеждам етажите още преди DOT Sofia да бъде отворен, водил съм хора, впечатлен от това, което са направили. Тук бих работил, бих живял. Харесва ми изключително начина, по който се случват нещата.

Каква беше първата ти среща с хотела?

Срещнах се с Панчо по повод сградата - поканих го да го интервюирам и бях много впечатлен от разговора. Той беше толкова непринуден и спокоен, никой не подхождаше с цел и идея да извлече нещо от другия. Говорихме просто за нещата от живота. Беше един много хубав разговор, който продължи с времето.

Променен ли е пазарът от първата СПИРКА СОФИЯ? Тогава фото разказът на Бърнев ни отведе в едно отминало десетилетие…

Понякога си мисля, че абослютно нищо не е променено. Ако разглеждаш фотография на хора, пътуващи в метрото преди години в Ню Йорк, които четат вестници, и днешна фотогафия, в която вагонът е по-нов, хората са облечени различно и всички гледат в мобилните си телефони… и се чудех дали пък тук нищо не е порменено и всъщност - всичко е същото. Единствено кантарът е по-нов модел - дигитален, например. Изводът от двете крайности е, че нищо не е порменено и всичко е същото. Разбира се, хората са много по-различни, но преди също този Ючбунар е бил притегателен център.

Има нещо, с което това място много ме спечели. Истината е, че не понасям места, на които ако пише, че магазинът отваря в девет, той отваря в девет, и всеки спира на определеното парко място, и т.н. Това ме напраяга по някакъв начин. Тук е обратното - магазините са отворени, може някой ден изобщо да не отворят и дори да не съобщят. Този хаос е според мен бумтяща креативна енергия и това много ми харесва. Не мога да живея на място, в което влакът тръгва на секундата. В Токио е така, но пък, когато свиеш в някоя уличка, има страхотен хаос… Тук, на Женския пазар, енергия се усеща навсякъде. Следващото ниво е да има повече креативност и места като DOT Sofia.

_________________________________________________________________________________________ 

Откриване на изложбата СПИРКА СОФИЯ: ПАЗАРНИ ДНИ - 20 ноември, 18:00 – 20:00 ч. в присъствието на автора

Арт тур с автора: 30 ноември, 14:00 ч.

Финисаж: 4 декември, 11:30-18:00 ч. в присъствието на автора