Любовта, загубата, паметта и непреодолимото притегляне на морето се срещат в романа "Под водата" ("Under Water") – дебютно заглавие на писателката и преподавател по английска литература Тара Менон. Пристигайки в София, за да представи книгата си пред българските читатели, Тара отсяда в DOT Sofia. Говорим за книгите, пътешествията и местата, които продължават да ни оформят.

Как сте, Тара?

Много добре, благодаря.

Какво води професор по английска литература в София?

По-рано тази година публикувах роман, който току-що излезе и тук, така че съм в София за книжния панаир - участвам в няколко събития, свързани с представянето на книгата.

Как прекарахте времето си в София? Изненада ли ви градът по неочакван начин?

Наистина ми хареса. Много ми хареса да бъда тук и всеки ден изминавах повече от 20 000 крачки. Разхождах се по три-четири часа дневно и наистина обикнах града.

Всеки ден ходех до Женския пазар, за да си купувам храна. Да, мястото е много интересно и храната е много вкусна. Мисля, че опитах абсолютно всичко, което можеше да се опита на това място.

Как научихте за нас? 

Всъщност чрез сайта Mr & Mrs Smith, който по принцип използвам при резервация на хотели. Откровено казано, никога не ме е разочаровал.

Как бихте описали DOT Sofia с три или повече думи?

Знаете ли, през последните три седмици пътувам много покрай книгата си и това е, без съмнение, най-хубавото място, на което съм отсядала. Апартаментът е прекрасен. Настанена съм в студиото със стъкления покрив и то е толкова минималистично, но в същото време разполага с всичко, от което бих могла да имам нужда.

Всъщност трябваше да се преместя в друг хотел след два дни, защото издателството ми беше резервирало друго място, а аз самата бях резервирала тук. Тогава ги попитах: „Може ли, моля, да остана още четири дни?“ Така удължих престоя си и вече съм тук почти седмица.

Вярно ли е, че определени места могат да променят начина, по който мислим, чувстваме или дори мечтаем?

За мен удоволствието да бъда на място като това е в неговата чистота. И нямам предвид буквално чисто или мръсно, а по-скоро усещането за пространство. То е толкова изчистено, че чувствам как мога просто да бъда в тази стая.

По някакъв начин минимализмът ми дава пространство да мисля за всичко. В момента се опитвам да пиша следващата си книга и това е първото място през последните три седмици, на което си казвам: „О, мога просто да седна на тази маса и да пиша.“

Какъв вид разговори създават пространства като DOT Sofia?

Знаете ли, вчера тук имах много интересен телевизионен разговор и се запознах с писателката Рене Карабаш. Книгата ѝ е невероятна. Имах огромната привилегия да се срещна с нея именно тук и да говорим за живота си като писатели. Качихме се в пентхауса и на покривната тераса и разговаряхме там. Беше много приятно.

Лидия Буранова - управител на DOT Sofia, Тара Менон и Рене Карабаш  

Живели сте на много различни места по света. Може би се движим през света, защото мястото, на което сме родени, никога не съвпада напълно с мястото, в което си представяме, че бихме могли да се превърнем? И, като говорим за водата във вашата книга, прекарваме ли живота си в търсене на собствената си Атлантида? 

Това е толкова дълбок и красив въпрос. Родена съм в Индия, след това се преместих в Сингапур, после в Ню Йорк, а сега живея в друга част на Америка. За мен никое място никога не се е усещало напълно като дом. Никога не съм принадлежала истински на едно конкретно място.

Това може да звучи тъжно, но за мен всъщност е дар, защото означава, че мога да се чувствам у дома на различни места. Затова никога не бих казала, че търся нещо. По-скоро мисля, че умея да се чувствам комфортно на много места. Именно затова, когато съм в град като София, веднага си казвам: „Да, мога да се свържа с това място. Мога да бъда тук.“

Току-що бях в Букурещ и той също ми се стори по някакъв начин много познат. Преди това бях в Рига, Латвия, а преди това бях в Хелзинки. Утре заминавам за Милано. Така че чувствам, че в известен смисъл е лесно да се чувстваш комфортно на много места, когато не усещаш, че принадлежиш само на едно-единствено място.

Какво ви помага да останете свързана със себе си и да намирате баланс в ежедневието си?

За мен това е движението – ако мога, много интензивното физическо натоварване, или пък дългите разходки като тези. Мисля, че всеки ден имам нужда от време само за себе си: първо - без други хора около мен, и второ - без технологии. Време, в което просто вървя и мисля.