Срещаме се с Веселина Сариева – куратор на DOT Sofia Art Collection и създател на галерия Sarieva, чийто софийски клон отваря няколко пъти годишно в DOT Sofia - за да поговорим за връзката между изкуство и пространство, за ценните срещи и съмишлениците, които променят средата.
Здравей, Веси!
Шест месеца след откриването на DOT Sofia, само ламарината ли е ръждясла тук?
В интерес на истината ламарината (или т.нар. кортен) е направена така, че да ръждясва до един момент и след това да създава илюзия за процеса или казано по друг начин - спира дотам, където е ефектна, без да стига до истинска корозия. Патината пресъздава усещането за живот, за живеене, за отминало време, за носталгия и различен поглед към нещата. Реално и сградата, и ние, от доста време чакахме да бъде отворена. Така че, може би моментът, в който тази ламарина спря да „ръждясва“, започна всичко.
DOT Sofia е апартхотел, който среща по необичаен начин добрия живот - настаняване и релакс, храна и изкуство. Как се роди тази връзка?
В DOT Sofia ти се случва едновременно настаняването, храната, архитектурата и изкуството. Усещането, което пространството носи, е част от характера на всеки, който работи тук – от момичетата, които почистват до хората, които инсталират изкуството.
Колкото до връзката на един апартхотел с изкуството, за мен тя е в полагането на моралните основи – откъдето и интересът на Панчо Георгиев да изгради колекция с най-доброто от българското съвременно изкуство. Ако проучите онлайн кои са най-добрите съвременни български художници, има голяма вероятност да видите творбите им в DOT Sofia - Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Стефан Николаев, Лъчезар Бояджиев и много други. Тук могат да се видят произведения, които не присъстват в друга обществена сграда в България. Връзката с изкуството не е случайна. Фактът, че Панчо Георгиев успя да привлече мен и галерията да участвам в проекта му и то по един искрен и отдаден начин говори изключително за смисъла на случващото се. Cold Bird, Стефан Николаев / фото кредит: галерия Sarieva
Какъв разговор тече между мултижанровия Женски пазар и DOT Sofia?
От една страна DOT Sofia е нещо много модерно, специално направено, а от друга страна е в абсолютен синхорн с естетиката на Женския пазар - най-вече с това, че сградата на DOT Sofia не е висока и се вписва хармонично в целия амбианс със своите кепенци от ръждясала ламарина. DOT Sofia е пространство за осмелилите се и търси хора, които са любопитни, готови да задават въпроси. Всичко тук е провокативно – от изкуството, което се намира в тоалетните, през текстовете и дори бесилката, която е на входа. По някакъв начин ръждивата фасада, за която говорихме, е намигване и подсказва всичко това.
Как би определила своята роля в развитието на DOT Sofia?
Мисията на галерия Sarieva и на DOT Sofia е да създаваме дългосрочно развитие на средата – вероятно прекалено дълга стратегия за един човешки живот, но дори и малките резултати са удовлетворяващи. Както казвам нашата цел, тя е да кажем „ето това сме ние и искаме да има повече като нас“. Искаме да има повече хора, с които да споделим. Моята роля е да свържа DOT Sofia с хора, които съм срещнала – хора с добри намерения и филантропско желание да подкрепят съвременно българско изкуство. Тъй като тези хора са малко и много от тях не желаят да се афишират, опитвам се да създам една общност от хора, които не искат да си видят името в статия, но имат желание да направят нещо, за да подобрят климата. Това е един диалог, съмишленичество, което много трудно би могло да бъде облечено в какъвто и да е стандратен формат.
At the level of the eyes, Правдолюб Иванов / фото кредит: галерия Sarieva
В един модернистичен апартхотел откриваме представителна колекция, изложена на галериен принцип…
DOT Sofia Art Collection е частна колекция, посветена на съвременното българско изкуство. Селекцията е вдъхновена от хумора, меланхоличната дълбочина на българската душа, ежедневните теми в България и по света, както и живота ни като градски номади. Творбите изследват възможността за съпричатнотст и радост от съвременното съществуване в свят на социални, етични, политически и етнически амплитуди и контрасти. Говорим за място на непрекъсната траснформация, каквито са по някакъв начин и апартхотел DOT Sofia, и самата му постоянна колекцията – те са изключително свързани с перспективите за диалог и общо пространство. Много често имаме произведения на изкуството като камера със шал върху нея – нарича се „Само баба ми може да ме съди“. А това идва от бабите на седянките по селата, които седят и само цъкат и обясняват кое става и кое - не. Виждаме и балканската народопсихология – следенето като камера. Непосредствено до нея може да бъде видяна творба от месинг и неон на Стефан Николаев, която пък е скъпа и мощна, и няма нищо общо с камерата, но отново работи с българската традиция и суеверията - представлява подкова, която е сложена нагоре, за да събира, а с присъщо на автора чувство за хумор е обърната надолу. В такъв смисъл повечето от творбите носят някаква история.
На първата изложба на DOT Sofia бяхме с каски - кои са ключовите моменти от тогава до днес?
Чрез "Future Unforgettable" искахме да видим историята на българското съвременно изкуство през колекционирането. Тъй като бях планирала да бъде в DOT Sofia, но пространството все още не беше открило, за ужас на всички майстори предложих да направим изложбата тук за един месец. Оказа се, че това, което може да направим към момента тогава, е в рамките на два дни да представим изложбата като промоционално събитие.
И така успяхме да посрещнем 360 човека за 4 часа, направихме много интересна промоция – все още никой не знаеше, че DOT Sofia ще открива. Важен маркетинг ход, благодарение на който сградата стана изключително популярна. Нямах търпение да започнем работа и така реших да нарека изложбата Under Deconstruction – защото непрекъснато работехме, но някой все идваше и разваляше направеното, а ние трябваше да го поправим :)) В изложбата имаше творба на Стефан Николаев, която представлява строителна каска – за събитието произведохме голямо количество каски, като подарявахме на хората. Всеки, който дойде, си тръгна с такава. Представихме творби от колекциите на Бояна Соколова, на Ники Неделчев. Беше изключително интересна и много забавна изложба! По някакъв естествен начин решихме да продължим със Стефан Николаев. Като цяло, нашата политика е да работим дългосрочно с хора – не скачаме от един автор на друг, за да си създаваме разнообразие :))
Under Deconstruction, Стефан Николаев / фото кредит: галерия Sarieva
Кажи ни, има ли нещо общо между артистите, изложени в DOT Sofia?
Анализирайки българското съвременно изкуство в Open Art Files правим извода, че най-важното в него е българският хумор и ирония тип „да, ама не!“. Много от творбите презентират именно това. До голяма степен личната колекция на Панчо Георгиев е един носталгичен жест към неговото завръщане в България като човек с български корени, прекарал живота си в чужбина. Тази истинска обич към България става през автори, които работят с подобна естетика - такава, вкоренена в българската действителност. Виждаме Недко Солаков с неговите типични рисунки… една от творбите му, които много добре описват българския хумор, е как един бояджия върви и боядисва в черно, а зад него друг боядисва в бяло („Черно и бяло“). Тъкмо си мислиш, че всичко е бяло и идва някой с черно, но малко по-късно ти отново ще минеш с бяло. Тази меланхолия на живеенето е характерна някак и за целите Балкани.
Да се разходиш с чаша вино, a преди очите ти да се появи произведение на утвърден съвременен артист – има нещо авантюристично в това преживяване. Какво ни носи тази форма на общуване?
Изкуството създава връзка с посетителя още с влизането в DOT Sofia. Първото, което той вижда, е творба на Лъчезар Бояджиев, част от цикъл, наречен „Утопични градове“. След като създаде картини за Париж, Венеция, Касел и много други световно известни градове, поканихме Лъчо да направи една творба и за София. А за какво мечтае София - реално и фантазно? Да се качи на Витоша, да има голяма река, да има повече дух и настроение… на върха на планината виждаме нарисувано Виенско колело. Когато човек мине през Женския пазар и влезе в тази невероятна архитектурна постройка, той вижда една рисунка! Няма ги типичните за хотелите платно, рецепция, часовник… Виждайки „За какво мечтае София?“, посетителят започва да си задава въпроси, но и да търси отговори. Всичко това идва с лекота, ненатрапчиво. Виждаш, че има някаква интервенция и че се случва нещо интересно – като количката във фоайето, която е пълна с вода, но същевременно нещо се строи. Това, разбира се, е българското Черноморие :))
Отивайки до таблото, за да натиснеш бутона за асансьора, откриваш, че около него има най-различни малки издраскани човечета, които ти казват смешни неща. След това прочиташ етикетчето и разбираш, че това е артистична творба на Недко Солаков. В залата на втория етаж на апартхотела има изложено изкуство и докато се качваш в своята стаята, вече си научил много, потопил си се в един необичаен свят… Тук се създава общност, идваш, за да срещнеш други хора като теб.
Какво предстои за DOT Sofia в артистичен план през 2024-а?
Три пъти годишно DOT Sofia е домакин на изложбите на галерия Sarieva, която е с локална и международна дейност. Едната изложба е на млад автор от колекцията DOT Sofia Art Collection – Десислава Терзиева. Предстои ни специален проект на DOT Sofia, който ще бъде реализиран през септември. Работим по клекшопа, който ще представя български дизайн и интересни обекти. Паралелно работим и по архивиране и представяне на колекцията на DOT Sofia на сайта на апартхотела. Разбира се, разработваме и индивидуални събития с наши клиенти… Създаваме също така библиотека – във всяка една от стаите ще има селектирани книги на български. Програма като за културна институция, не за апартхотел :))
DOT Sofia е разположен в непосредствена близост до Женския пазар - сърцето на стара София, историческият център на града, който в продължение на векове е бил дом на търговията и пазарите. Сградата посреща с уникална фасада, създадена изцяло от кортен-стомана, която я прави неизменна част от атмосферата на мултижанровия квартал.
Пространството е пресечна точка на бутиков апартхотел от 10 дизайнерски апартамента, пентхаус с 360-градусова гледка и частна тераса на покрива, най-добрият нов ресторант на София за 2023-а – КОМАТ, и престижна колекция от съвременно българско изкуство. DOT Sofia се превръща в част от средата с намерението да развива и своята идентичност, и нейните възможности.