Някои артисти пристигат в града за концерт. Други – за да се свържат с него.
Сред тях е световно признатият пианист и композитор Франческо Тристано. По време на престоя си в DOT Sofia разговаряме за усещането да откриеш място, което мигновено ти дава чувство за дом, за срещата му със София – град, в който вековете история се усещат във всяка разходка и за вдъхновението да бъдеш заобиколен от съвременно изкуство.
Разговорът ни излеза отвъд музиката – говорим за архитектурата като композиция, математиката като език на музиката и неподвластната на времето актуалност на Бах.
От градовете и културите, които продължават да оформят въображението му, до философията зад проекта "Бах & отвъд". Великата музика никога не принадлежи единствено на миналото - тя винаги намира начин да разговаря с настоящето.
Това е третото Ви посещение в София. Какво Ви разкри градът досега?
Престоят ми тук винаги е бил кратък, така че все още не съм успял да придобия истинско усещане за различните квартали и за града като цяло. Надявам се един ден да имам тази възможност.
Но София безспорно носи усещането за истински град. Мисля, че това е свързано с нейната история – стотици, дори хиляди години история. Тази история се усеща навсякъде и именно това ме прави щастлив.
Много обичам да се разхождам из града, да минавам покрай широките булеварди и да разглеждам паметниците. Историята и географията са сред най-големите ми интереси, а в град като София можеш истински да почувстваш и двете. Това е прекрасно.
Какво е общото между неподвластната на времето музика и съвременната архитектура?
На първо място, всяка музика е съвременна, защото се случва в момента, в който бъде изпълнена. Дори когато чуем музика, написана преди много години, тя звучи като музика на настоящето – не като нещо, останало в миналото.
Музиката има тази изключително непосредствена и директна способност да общува. Именно затова тя винаги е съвременна – защото „съвременно“ означава „сега“.
Ако направим паралел със съвременната архитектура или изкуство, всичко е част от един непрекъснат процес. Една композиция също може да бъде разглеждана като сграда – множество малки елементи, които заедно изграждат една по-голяма структура.
Именно тези връзки ме интересуват. Веднъж реализирах проект, в който изграждахме виртуален град, докато изпълнявах Голдберг вариации на Бах. По време на изпълнението предавах данни към компютър, а заедно с екип програмисти създавахме град в реално време.
Това беше изключително интересен и много амбициозен проект от гледна точка на продукцията, защото бяха необходими няколко компютъра с достатъчно изчислителна мощност, за да могат да изградят този виртуален свят. Но все още има толкова много възможности за изследване.
Математиката винаги ли е била част от начина, по който разбирате музиката?
Всъщност музиката е математика, ако започнем да я разглеждаме в дълбочина. Всичко се основава на съотношения, а цялата структура на музикалната гама е изградена върху числови зависимости.
Ритъмът също може да бъде изразен чрез дроби и пропорции. В този смисъл музиката е дигитална по своята природа – тя може да бъде кодирана.
А когато веднъж разполагаш с този код, можеш да го преведеш в архитектура, литература или други творчески области.
Пътувате непрекъснато. Кои места остават с вас дълго след като сте ги напуснали?
На първо място – местата, на които се храниш добре. Или поне тези, на които се храниш зле. Именно тях помниш (усмихва се).
Имам известни трудности с някои северни кухни, където използват масло вместо зехтин. Там вече губя интерес. Без да навлизам в конкретика, местата около Средиземноморието винаги ме карат да се чувствам като у дома си.
Азия също има изключително силно присъствие за мен. Имам дългогодишна връзка с Япония, но през последните ми пътувания Югоизточна Азия, Китай и Хонконг оставиха много силно впечатление у мен. Смятам, че бъдещето е в Азия – именно там се зараждат много от новите процеси и динамики.
Може би бих добавил и Южна Америка, макар че имам по-малко опит там. Това са местата, които остават с мен и продължават да ме вдъхновяват.
Франческо Тристано пред серията „Мондриан в дърводобива“ с автор Красимир Терзиев, DOT Sofia. Фотограф: Даниел Димитров
В DOT Sofia сме заобиколени от съвременно изкуство, представено в DOT Sofia Art Collection. Какво определя ролята на съвременния артист днес и кое е най-голямото предизвикателство?
Това, което определя един съвременен артист, е и най-голямото предизвикателство – да открие собствения си глас.
Ако искаш да бъдеш възприеман сериозно като значим артист, не можеш да бъдеш имитация, повторение или копие на нещо, което вече съществува. Трябва да намериш своя собствен глас – в моя случай това означава да открия своя собствен звук.
Опитвам се да го дефинирам от много години и все още работя върху това. Но според мен голямото съвременно изкуство е онова, което носи усещането за силно личен и уникален почерк.
Това е много различно от изкуството в миналото, когато е съществувала така наречената обща практика – артистите са се стремели да се впишат в стила на определено общество, време или епоха. Днес нещата са различни. Разбира се, все още можеш да следваш определени тенденции, но според мен тогава изкуството губи своята значимост.
Ако двама артисти представят произведения, които са твърде сходни, единият неизбежно става по-малко интересен от другия.
Франческо Тристано в DOT Sofia. Фотограф: Даниел Димитров
DOT Sofia често е описван като спокойно убежище в сърцето на стара София. Как изглеждат комфортът и спокойствието за Вас?
Комфорт и спокойствие...
Стигнах до извода, че има два вида хотели. Това е малко крайно виждане, но така го усещам.
Първият тип е този, в който отваряш вратата на стаята си и веднага си казваш: „Искам да си тръгна.“ Независимо дали ще останеш една нощ, две нощи или дори седмица, първото усещане вече ти подсказва, че не искаш да бъдеш там.
Вторият тип е този, в който отваряш вратата и си казваш: „Тук искам да остана.“
DOT Sofia определено принадлежи към втората категория.
Последните дни съм на турне и непрекъснато сменям хотели. Това е освежаващо преживяване, защото честно казано, повечето места ме карат да искам да си тръгна. Не отсядам непременно в луксозни хотели, а и луксът никога не е бил най-важното за мен. Въпросът не е да имаш най-разкошния хотел – важно е усещането.
Когато снощи ме изпратиха до стаята и отворих вратата, първата ми мисъл беше: „Това е място, на което искам да остана.“ Всъщност съм щастлив, че ще прекарам още една нощ тук.
През последната седмица сменях хотел всеки ден и почти навсякъде си мислех: „Не искам да оставам тук. Просто искам да свърша работата си и да си тръгна.“ Тук е различно.
Тук мога да се отпусна. Това е от онези места, на които ти се иска да останеш. Можеш да се насладиш на различните пространства, а самата среда те кара да забавиш темпото. Дори не знам дали има фитнес – така или иначе излязох да потичам – но именно атмосферата е това, което прави разликата.
А след това идва изкуството. Да бъдеш заобиколен от съвременно изкуство е нещо изключително специално. Усещането е сякаш стаята ти се намира в художествена галерия. Това е огромна добавена стойност към преживяването.
В "Бах & отвъд" поставяте Бах в диалог със съвремието. Каква е идеята зад този проект?
Идеята е да създам съвременен контекст за музиката на Бах.
Бах работи на много различни нива. Можеш да преживееш почти духовен момент, ако отидеш в църквата „Св. Тома“ в Лайпциг, където той е работил, и чуеш бароков оркестър, изпълняващ музиката му с исторически инструменти и подход, близък до практиките от неговото време.
Това е едно напълно легитимно преживяване. То може да бъде изключително силно и аз самият много обичам да слушам записи и концерти на Бах, изпълнени по този начин.
Моят подход обаче е различен. Аз изпълнявам музиката му на инструменти, които не са съществували по негово време – независимо дали става дума за пиано или синтезатор.
Поставям музиката на Бах редом до собствените си композиции, както и до музиката на Рюичи Сакамото и други съвременни композитори. Това е един много личен разговор – диалог между Бах и настоящето.
В известен смисъл става дума за това да дадеш на тази музика нов съвременен контекст и да ѝ позволиш да продължи да говори на публиката днес.