Разговаряме с българо-френския художник Стефан Николаев, който има специално място в сърцето на DOT Sofia, за цената на любовта, споделената визия и ролята на съвременното изкуство в един свят на бързо ускорение. 

Можете да видите “The Price of Love” в Sarieva@DOT Sofia до 15 ноември.   

Здравейте, Стефан! 

Тази есен отново се срещаме в залата на DOT Sofia по случай представянето на новата Ви самостоятелна изложба “The Price of Love”. Разкажете ни повече за нея. 

„The Price of Love“ е изложба - инициатива на Веселина Сариева. Тя ме покани и аз бях много щастлив отново да бъда в галерия Sariev@DOT Sofia.

В изложбата „The Price of Love“... не се опитах да дам оценка на любовта, а по скоро да я покажа такава каквато я виждам и да оставя зрителите сами да го направят, и публиката я оцени. Извода е че явно любовта продължава да държи висока цена...

В тази изложба съм подредил произведения които са наистина важни за мен днес. С времето все повече разбирам, че може би единственото, което има истински смисъл в изкуството, е трансфера на емоции. Те могат да бъдат най-различни, хубави, щастливи, силни, понякога дори противоречиви. Но каквито и да са, те трябва да бъдат достатъчно силни, за да достигнат до зрителя.

За тази изложба наистина се постарах да подбера и да създам произведения, които да имат това въздействие. Тя е направена почти изцяло специално за Sariev@DOT Sofia, с някои изключения, разбира се. Става дума за съвсем нови неща, в които има голямо разнообразие от техники, формати и изображения, които ме занимават в момента и които носят много лична история. Произведения, които до голяма степен съм направил сам, нарисувал, събрал, моделирал или скулптирал. Разбира се, голяма част е заслуга на хората с които имам удоволствието да работя в Марковстудио и неоновите произведения които се изработват с помощта на Мирослав Димитров, който е истински майстор на стъклото. Но дори и там аз присъствам много пряко в процеса от замисъла, до формата и в крайния резултат. Това е нещо, което през последните години все повече ме занимава: да съм физически в изработването на произведенията си, да участвам възможно най-много в създаването им и да бъда автор не само на образа, но и на неговото материално изграждане.

Казват, че в живота получаваме тази любов, която сме готови да приемем. В този ред на мисли – трябва ли да платим определена цена, рискувайки да се свържем с другия?  

Любовта е може би темата, за която най-много се пише, пее, рисува, снима, говори и по която е казано всичко, и никога не е достатъчно.

Жак Лакан казва : „Да обичаш означава да дадеш нещо което нямаш на някой който не го иска.“ Някъде бях чел че „ цената, която плащаме за любовта е скръбта.“ Може би любовта наистина има цена и може би е добре човек да я разбере навреме. Когато обичаме трябва да сме готови да платим тази цена предварително, защото в противен случай риска е накрая да получим една доста солена сметка.

Произведенията Ви често обединяват монументалност и крехкост, ежедневни предмети и иконични образи. Кои символи намират присъствие в “The Price of Love”?

Да, така е, добре сте усетили същността на това което правя. В творбите ми наистина често се срещат контрасти между твърдото и крехкото, силата и слабостта, голямото и малкото. Относно символите, винаги съм се стремял изкуството ми да достига до възможно най-широка публика, като същевременно запазва своята художествена взискателност и амбиция. 

По време на изложбата за първи път ще бъде представена и мащабната триезична монография, посветена на творчеството Ви, с участието на автори и куратори като Кристин Масел, Роз Видал, Ханс Улрих-Обрист и Светлана Куюмджиева. Какво провокира появата на изданието именно тази година?  

Това издание е провокирано от любовта на няколко личности към моето творчество казвам го с известна доза самоирония, разбира се, но да, тази книга е направена с много любов на висока цена. Реализацията ѝ стана възможна благодарение на група хора, които явно обичат това което правя, и аз безкрайно им благодаря.

Книгата е издадена от издателство Dilecta в Париж, които имаха желание този проект да се случи, но идеята беше до голяма степен подтикната от моите галерии Мишел Рен и Сериева, които настояваха и натискаха, както се казва, проекта за да се стигне до неговата реализация. 

За щастие книгата излезе именно тази година в един много подходящ момент. Първото ѝ представяне беше при Sariev@DOT Sofia, а след това на Арт Базел в Париж, с Мишел Рен. 

Съдържанието на тази книга също е от огромно значение за мен защото в него участват автори, които изключително много ценя. Светлана Куюмджиева направи един прекрасен анализ на моето изкуство и го подреди през собствената си гледна точка. Светлана Мирчева създаде великолепния дизайн на книгата, за което съм ѝ истински благодарен. Сред авторите са и хора, чието присъствие в тази монография е особено ценно за мен, Кристин Масел, една от най-значимите фигури в съвременното изкуство, Ханс Улрих Обрист, когото едва ли има нужда да представям, той е невероятен генератор и проводник на идеи и енергия и Роз Видал, млада авторка, която написа един много поетичен текст.

Тази книга не е просто сборник от изображения, тя не е просто илюстрирана история на моите творби, а включва текстове, интервюта и анализи, които разглеждат работата ми в дълбочина. Може би за първи път е отделено толкова внимание на творчество ми.

Сътрудничеството Ви с Галерия „Сариева“ продължава вече 13 години. Коя е тайната на успешната и дълготрайна връзка между автор и галерия? 

Има една истина, която повтаря често Мишел Рен, а той, навремето, я бил чул от един свой ментор: „Има художници без галерии, но галерии без художници няма.“

Понякога обаче Веселина ме кара да се съмнявам в истинността на тези думи. Мисля, че в някои случаи можем да кажем, че както няма галерии без художници, така няма и художници без галерии.

За мен тази колаборация се основава на взаимно разбирателство, на споделена посока и общ хоризонт, на желанието и необходимостта от развитие, както и на голямото удоволствие, което носи една такава съвместна работа. Успехите, безспорно, са много важна част. Разбира се, има и моменти, в които човек греши, има умора, има и неуспехи. Но успехът никога не е окончателен, както и неуспехът не е фатален. Важното е да имаш смелостта да продължиш. За мен Веселина e изключителен работен партньор. И ако трябва да отговоря на въпрос от типа - анкета за удовлетвореност: „Бихте ли препоръчали галерия Sariev на свои близки и приятели от 0 до 10?“ отговарям: 10!

Наскоро Вашата творба „The Innocent Eye“ – препратка към „Герника“ на Пикасо – беше представена от Galerie Michel Rein на Art Basel Paris 2026. В свят на ускорена комуникация, дигитални платформи и все по-широк достъп до изкуство, каква е незаменимата стойност на форуми от ранга на Art Basel?  

Противоположността на дигиталната реалност е реалността, физическата, базова и незаменима. Art Basel е базата на тази реалност.

Може би един ден изкуството ще бъде изцяло виртуално. Ние може би няма да успеем да се нагодим към този свят, но най-вероятно, в някой следващ епизод на „Аватар“, ще има Art Basel на някаква друга планета в света на аватарите. Там всичко ще бъде дигитално и ще функционира по съвсем различен начин, с други сензори и други усещания, за които все още нямаме необходимото познание.

Art Basel е един от най-забележителните форуми за обмен на съвременно изкуство. И не само съвременно и модерно, изобщо изкуството от различни времена. В рамките на панаира се случват страшно много неща, по стените на галериите, които участват в него, могат да бъдат видени шедьоври от миналото и тези днес. Art Basel вероятно е най-доброто, което един панаир може да събере. Да, донякъде е монополистичен, но може би това е цената на успеха. 

В установяването на връзката „артист-творба-публика“ съществува още един ключов участник – пространството като медиатор. Какво отличава DOT Sofia, превръщайки го в пресечна точка на съвременни артисти и градски публики? 

За мен DOT е своеобразен израз на модерна България, на едно съвременно усещане за град, за контраст и за съжителство на различни култури и естетики.

Той се намира в един от най-старите квартали на София, места с много история и силно изразена идентичност. Присъствието на тази съвременна сграда тук създава прекрасен контраст. Но този контраст не е изкуствен, напротив, сградата се вписва по един много естествен начин в живота около пазара и в цялата тази пъстра градска среда.

Наскоро в DOT Sofia бе показана една инсталация на Мисирков и Богданов, която представяше именно това особено и всъщност успешно съжителство на различни вкусове, миризми, архитектура и хора. Мисля, че това е нещо съвсем естествено за големите международни градове. За хората, които идват отвън, подобно многообразие не е шокиращо а част от нормалния градски живот.

В този смисъл DOT е една наистина необходима пресечна точка. Място, в което съвременното изкуство не е просто допълнение или украса, а естествена част от духа, характера и потребностите на съвременният човек.

Последно по ред, но не и по важност – кои са ключовите проекти, към които отправяте поглед днес? 

Коледа