"Вярвам, че изкуството има силата да ни връща към сетивността, вниманието и осъзнаването. Светлината е универсален език, но тя е и медиум на допира - на срещата между нас и света", разказва Марта Джурина пред Impressio.bg. През октомври Sarieva/Gallery @ DOT Sofia представи самостоятелната изложба "Флуидна светлина" на живеещата в Берлин българска художничка. Изложбата е реализирана в партньорство с AYA Estate Vineyards.
Здравейте, Марта! Срещаме се по повод представянето на изложбата “Флуидна светлина” - разкажете ни повече за идеята на проекта.
„Флуидна светлина“ е резултат от продължителни изследвания върху светлината като автономна материя – тя е не само инструмент, а субек и тема на артистично изследване. За мен тя е жива, дишаща субстанция, която носи едновременно физическа и метафорична енергия. Изложбата включва изцяло нови произведения, създадени специално за пространството на галерия Сариева в DOT Sofia.
В процеса на подготовка имах изключително вдъхновяващ обмен с Веселина и Катрин Сариеви, с които заедно обсъждахме как работите могат да се развият пространствено и концептуално. Това партньорство беше не просто продуктивно, а и дълбоко смислено.
Както пише Борис Костадинов, който написа прекрасния текст за изложбата и с когото работата е винаги удоволствие, тук „самата светлина се държи като течност – капризна, променлива, способна да изгражда, но и да разрушава образи“. Именно в тази флуидност – между контрол и непредсказуемост – се намира ядрото на проекта. Изложбата е изпълнена от противоречия - в тъмната стая на фотолабораторията аз колаборирам със светлина, светлината е разковничето на работите, но нека не забравяме и нейната сила - тя може да изтрие информация и запали всичко по пътя си ако е прекомерно сила. Работите са уникати, в тях няма тираж и нищо дигитално, те са безкамерна фотография, създадена под влиянието на разнообразни светлинни източници. Творбите се движат на границата между рисунка, живопис, фотография и пърформанс.
Серията "Флуидна светлина" включва нови творби, част от които продължават изследванията ѝ върху светлината, цвета и фотографската материя през последните две години.
Професионалният Ви опит преминава през различни точки на Европа. Кои моменти бяха определящи за оформянето Ви като артист?
Формирането ми като артист е процес, който се движи между различни културни и научни среди. В Берлин завърших първо балакавар по история на изкуството и културология в унивеситета Хумболд, след това магистратура по изкуствознание и технология на изкуството в Техническия в Берлин и след това още 6 години следвах изящни изкуства в Берлинсакта академия.
Заминах на 18 години, както много други от моето поколение, дали по собствено решение или поради обстоятелствата. Още от немската гимназия в София усещането беше, че ни подготвят като един вид продукт за експорт. Тази драстична промяна на една такава млада възраст повлия редица работи, която, чрез концетуалната намеса на пинхол камери, боравят с темата за самотата, излоцията, тъгата по дома, носталгията и като цяло един, така да го наречем синдром на емиграцията.
Берлин беше отправната точка – място, където аналоговата фотография се превърна в територия на експеримента. 2015та година отидох по програмта Еразъм в Глазгоу, където развих видео проекти и редица работи с местното поколение - като пример проектът Doo, за който закачих малка пинхол камера от кибритена кутийка на гълъб и запачатах полета на птицата като поетична препракта към типичния за района спорт на състезания с гълъби и историята на първите дроново, които са били тренирани гълъби с големи закачени на тях камери със зум обективи.
Резиденциите в Париж (Cité des arts internationale), Ню Йорк (RU Residency Unlimited) в следствие на наградата БАЗА за съвременно изкуство), Мюнхен, Росток, в Естония, Швейцария, Швеция (Landskrona Foto Museum) и България (Iartus, Велико Търново) ми помогнаха да разширя изследването си за светлината – не само като визуално явление, но и като поле на знание, свързано с квантова физика и фотоника, с екологични теми, с досега с околния свят и прочее. Вярвам, че международният обмен – включително и този между София и Берлин – е ключов за развитието на един съвременен творец. По тази причина преведох монографичния си каталог Foxfire, който беше публикуван началото на 2024та година на български, англйски и немски.
Кои са техниките и материалите, с които най-често работите? Защо са предпочитани пред други медии?
Работя с аналогова фотохартия, без камера – чрез директен контакт между светлина и материя, между жест и фоточуствителния носител. Това ми позволява да изследвам момента на докосване, когато фотонът оставя следа. Използвам различни източници: от лазери и диоди до биолуминесцентни водорасли, гъби или дори електрическите импулси на човешкото тяло.
Това, което ме привлича, е способността на светлината да „мисли“ – да реагира и създава собствена образност. Както отбелязва д-р Сара Фрост в текста си „Следи от скритото“ в каталога Foxfire (DISTANZ, 2024), „светлинната рисунка при Джурина е нещо повече от метафора — светлината е нейният материал и тя самата е част от апарата“.
Светлината за мен не е метафора, а вещество, което живее. Без нея не бихме били способни да видим и възприемен света около нас.
Едно от нещата, които ме вдъхнвява толкова години да работя с фотохартията е че само тя, само нейната светлочувствителна емусия е в състояние да преведе светлината в тези ярки и живи цветове. Работата е живопис е негатив - един червен лазер оставя светлинна следа, цветовете се преобръщат е комплиментарните си еквиваленти и нито една друга медия не може да ги възпроизведе.
.jpg?f=289096)